Свещеникът, който станал музикант: няколко думи за Вивалди
Антонио Вивалди е един от най-великите композитори, оставил на човечеството едно безсмъртно завещание. Жаждата в него да твори е била толкоз мощна, че без да обръща внимание на своите тежки недъзи, превъзмогвайки болката, той е работил с такава огромна сила, каквато не е по силите даже и на здрав човек. 1678 е рождената година един от най-великите композитори Антонио Вивалди (AntonioVivaldi). Той се появил на този свят катонедоносено, слабичко бебе седмаче с хлътнали гърди, които след това не му разрешавали да диша обикновено.
Антонио наследил от татко си гъста ярко-рижава коса. Джовани Батиста Вивалди свирил в оркестъра на св. Марко и се славил като виртуоз на цигулката. Затова не е учудващо, че момчето следвало пътя на своя татко. Но до момента в който го обучавал да свири на цигулка, бащата на детето, осъзнавайки, че поради болнавостта за него ще бъде мъчно да си откри работа, взема решение да направи от сина си духовник. За прочувствената натура на Антонио свещеническата работа била тежест. Веднъж, напряко по времето на църковна меса, свещеникът се усамотил в сакристията, с цел да си запише мелодията за фуга, която му пристигнала мислено. След това свещеникът се върнал на олтара, все едно нищо извънредно не се е случило. Католическата черква не могла да му елементарни това.
Имало заплаха с него да се заеме инквизицията, само че за благополучие Вивалди съумял да се отърве от съдбовни последици. Получил само възбрана да служи меси и да влиза в някои италиански градове. Въпреки физическия минус, на работоспособността на Вивалди може да завиди всеки здрав човек. През 1713 година Антонио бил приет за най-хубавия цигулар във Венеция. За една година той пишел по няколко опери, самичък се занимавал с тяхното слагане на сцена и освен това успявал да взема решение административните въпроси на театъра „ Сант-Анджело ”, в който работел. Освен всичко друго музикантът имал многочислени възпитаници, на които също трябвало да обръща внимание. Театрите от другите градове също канели Вивалди да слага постановки.
Музикантът станал първият, който въвел вида концерт за цигулка и оркестър. А популярните „ Четирите годишни времена ” влезнали в съкровищницата на шедьоврите на международната музика. Но публиката е непостоянна и към края на живота му смятали неговата музика за старомодна. През 1728 година Антонио Вивалди се срещнал с император Карл VI, който бил по този начин изумен от гения на рижия духовник, че го поканил да живее във Виена. Музикантът се съгласил. За страдание, малко след идването на Вивалди във Виена, императорът починал, а музикантът станал никому непотребен. Само след година Антонио Вивалди починал в цялостна мизерия.
Превод от съветски език: Александър Василев
Инфо: www.sci-hit.com
